Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини,ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера.
Старинна и съвременна Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на в. Ком. Когато се гледа от вр. Калето, тя изглежда като градче на длан,като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковската река шуми в хладната долина. Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, Комовете, Здравченица, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия. Берковица е прикътана в югозападния край на едноименната котловина.
|
