<p>През епохата на Българското възраждане в турската столица Истанбул, наричана от българи и други православни народи Цариград, живеела голяма българска колония. В средата на XIX век тя наброявала над 50 хиляди души главно занаятчии и търговци и не малък кръг от културни дейци. Цариградските българи се оказали най-дейни в църковно – народната борба и през есента на 1849 г. се сдобили със свой молитвен дом. За тази цел княз Стефан Богороди, българин на турска служба, дарил имот от две каменни къщи и една дървена къща с голям двор в квартал “Фенер”. На 17 октомври 1849 г., бил издаден и официален султански ферман, позволяващ на българите, живеещи в турската столица, да имат собствена църква в квартала Фенер. Долният етаж на дървената къща бил превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созоагатополския митрополит. По-късно параклисът прераснал в самостоятелен храм /известен като Дървената църква/, посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. На следващата 1850 година с камъните от разрушените две къщи срещу първата църква бил завършен строеж на т. нар. Метох – голяма триетажна каменна постройка /с 25 стаи/. Така се оформил духовния център на цариградските българи, на около 300 м. от Вселенската гръцка патриаршия. От този център, под носа на фанариотите, българските църковни дейци в продължение на две десетилетия ръководили непримиримата борба за независима църковна йерархия, която завършила с издаването на фермана на 27 февруари 1870 г. за създаване на Българската екзархия. </p> <p>След Освобождението /1878 г./ седалището на Българската екзархия останало в турската столица. Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден височайши султански ферман, с който се разрешавало на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф I в църковния двор започнал строеж на нов храм, чиито основен камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. </p> <p>Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 г. Възникнал малък проблем около формата на иконостаса, понеже бил изработен по католически образец. Изпратили в Москва главния секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитекта Азнавур, за да преговарят по изработката на нов иконостас в източноправославен стил. За направата му бил сключен договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин. </p> <p>Изписването на иконите било възложено на московския живописец Лебедев. В Русия било поръчано изработването на шест камбани с различна големина. Те били отлети в Ярославл във фабриката на П. И. Оловянишиков. </p> <p>Тържественото освещаване на новата църква “Св. Стефан”, наричана още Желязната църква, било извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично, 8 септември 1898 г. След освещаването на новия храм съборили старата Дървена църква. Запазен бил само напредстолният камък от олтара й, който и до днес стои като скромен паметник, напомняйки за историческата роля на малката църквица в продължение на половин век. </p> <p>Така най-сетне Българската екзархия и цариградските българи се сдобили с голяма и представителна църква – трикорабна базилика в източноправославен стил. Уникална по своята архитектура и техническо изпълнение, тя била единствената желязна църква в източноправославния свят. </p> <p>Желязната църква вече старее видимо и ръждата разяжда метала прогресивно – не е далеч деня, когато тя просто ще рухне като куп старо желязо. Необходимо е спешното й реставриране от специалисти, ако искаме да я запазим като шедьовър на църковната архитектура от края на миналия век. </p> <p align="center"><strong><em>Кой е свети първомъченик и архидякон Стефан? </em></strong></p> <p>След възнесението на Иисус Христос и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало и числото на вярващите растяло всеки ден. Първите християни в Йерусалим имали братски общинен живот – всичко било общо, всеки му се давало според нуждата. Между тия, които получавали храна, имало хора от различни страни и народи. Елинистите евреи от езическите страни се оплакали, че вдовиците им получават малки дажби. Светите апостоли избрали седем души “с добро име изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, на които поверили грижите за раздаването на дажбите. Това са седемте дякони в първата Йерусалимска църковна община, пръв от които бил Стефан”. </p> <p>Със Стефан се запрепирали за вярата членовете на синедриона. Но никой не можел да противостои на мъдростта и духа му. Затова подбудили народа, стареите и книжниците и те го завлекли в съдилището и представили лъжесвидетели, които казвали “този човек не престава да говори хулни думи против това свято място и против Закона”. В отговор архидякон Стефан държал вдъхновена реч: за всички добрини, които Бог направил на еврейския народ, както и за това как евреите винаги са се противили на Светия Дух, как предали и убили Спасителя. Изпълнен с Дух Свети, като погледнал към небето, видял славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога и казал: “Ето виждам небесата отворени и Синът Човечески да стои отдясно на Бога!”. </p> <p>Всички се нахвърлили върху Стефан и го извели вън от града, където го убили с камъни. Тялото на Първомъченика било оставено на зверовете и птиците, но благоговейни човеци го погребали. В 415 година мощите на първомъченик Стефан били открити и поставени в Сионската планина, а по-късно пренесени в Цариград в храма на Свети Лавренти, а от там в новопостроения храм на името на първомъченика архидякон Стефан. На 27 декември се празнува паметта му. </p> <p>Св. Стефан е изпълнявал в Йерусалимската църква социална служба: по разделяне и раздаване на всекидневните дажби. Затова и ние трябва да се отзоваваме на църковния и обществен зов за служба на ближния, за служба на човека! </p>
Български
|
English
|
Türkçе
© 2005, St. Stefan
Created by ICYGEN
